Брендел се завръща на сцената

picture credit: El País © 2012

 
Agustí Fancelli. © El País. 03.02.2012.

След като през 2008г. се оттегли от сцената, загадъчният музикант преподава в Барселона майсторски клас, посветен на сонатите на Бетовен.

Нестандартна до самия си край, кариерата на австриеца Алфред Брендел (роден във Вайзенберг, Моравия, през 1931г.) продължава след неговото оттегляне от сцената като пианист през 2008г. Артистът все още изпитва нуждата да изследва живота и в частност музиката, като дава отговори на себе си и на публиката, но без да налага своето мнение, а по-скоро като интелектуална провокация. На 2-ри февруари т.г., поканен от Иберкамера, той изнесе лекция, посветена на сонатите на Бетовен в Палау де ла музика в Барселона, а преди това в кино в центъра на града бе показан документалният филм “Човекът и маската”, засенет през 2000 г. за BBC и ZDF, един чудесен портет на Брендел, който разказва за разностранните му интереси, от литературата и пластичните изкуства до добрата компания, за предпочитане на не-музиканти.

Хуморът е една от неговите характерни особености: “Не бях дете-чудо. Не съм евреин, поне доколкото ми е известно, нито идвам от страна от Източна Европа. Родителите ми не бяха музиканти. Имам добра памет, макар и не изключителна. Не съм много добър по солфеж. С други думи, не знам как така съм постигнал такъв успех като музикант.”, се шегува той в началото на филма, гледайки в камерата с тези отнесени и разсеяни очи на бухал, които винаги подтикват към съчувствие.

В Палау де ла музика, Брендел изнесе лекция относно “характера” на Бетовеновите сонати, въпрос, който го преследва отдавна като автор на есета по музика, какъвто е той, освен поет с няколко публикувани книги.

“Една от най-приятните задачи на изпълнителя е да почувства психологическите мотиви, които се крият зад партитурата и които често не могат да бъдат изразени с думи.”, с тези думи той откри своята презентация, за да установи след това парадокса между “структурата” на творбата и нейния “характер” или по-скоро “характери”, тъй като в едно и също произведение често се срещат много, понякога противоречиви, характери. По-точно, спецификата на едно произведение на изкуството е съчетанието на разнородни елементи в едно цяло.

Брендел се представя като един нетипичен музикант. Докато професионалните музиканти предпочитат да говорят за структурата на творбата като за обективна даденост и оставят на аматьорите дискусиите за характера на произведението, Брендел се занимава специално с въпроса за характера и се опитва да обясни, с помощта на очарователни примери на пианото, състоянието на духа, настроението и намеренията, с които композиторът се е захванал да пише определени части.

Опитвайки се да изведе типология на Бетовеновите сонати, Брендел ги класифицира като “пиктографски”, като “Валдщайн” или “Апасионата”, “красноречиви” като опус 7 или “танцувални” като прочутата “Пасторална”, опус 28 (или Седма симфония, “апотеоз на танца” по думите на Вагнер).

Според Брендел, “Изпълнителят трябва да се занимава със структурата и характера като две различни неща, но с надеждата, че един ден ще се съединят в момент, когато страданието от изпълнението може да се превърне в утеха от едно удовлетворяващо преживяване”.

Брендел, нетипичният музикант, самоукият, чийто пръв контакт с музиката бил чрез оперетите, възпроизвеждани от фонографа на хотела в Крък на Далматинксия бряг, освен това рисувал от малък, дори имал една изложба. Образован извън училище, той развил една изпълнителска свобода и нуждата да се изразява, толкова характерни за 20-ти век. Днес той се завръща, за да води майсторски клас към Консерваторио дел Лисео, заедно с квартет Казалс. Въпреки, че се е оттеглил от сцената, по всичко личи, че неговото задължение към изкуството е все още много живо.

(със съкращения)

Източник: El País


« Назад