Как се създава картина? Разговор с Бояна Попова

ТЪРСИМ СПАСЕНИЕ В ТОВА НЕЩО… В ИЗКУСТВОТО
Разговор с Бояна Попова
Разговорът се проведе в рамките на Нощта на музеите в София, на 14.05.2011г. в Галерия Модо. Въпросите задаваха гости на галерията.

Кое се ражда първо в съзнанието – някакъв образ или идея за нещо, което по-късно се визуализира?
Бояна Попова: Никакъв образ… няма образ, просто това е необходимост. Чувстваш някакво напрежение, започваш да рисуваш и знаеш, че там ще намериш утеха. Затова се работи всъщност. Не, за да нарисувам точно ето това…

На момента каквото се чувства, това се изразява, така ли?
Б. П.: На момента има някакви емоции и тук на платното просто се изливат.

Как решаваш какъв формат да рисуваш?
Б. П.: Това вече е въпрос на опит. Аз от опит знам, че големите формати не ми се отдават. И съм си избрала такива формати…Разбира се, човек ако започне да пробва на по-големи формати, може да започне да ги усеща…Просто трябва да се усети формата. Но за това е нужно повече време.

А имаш ли си някакъв набор, купуваш ли си материали специално за някаква картина или ползваш каквото имаш?
Б. П.: Не, специално не си купувам, аз обикновено си имам това, което знам, че ще ми потрябва. И гледам да си го имам.

По-скоро искам да те попитам как си избираш цвета на картината и от къде започваш изобщо?
Б. П.: То всъщност това е цялото рисуване. Цвета изразява емоцията. Примерно положителните емоции изразяваш с горещите цветове, отрицателните със студените цветове. Или пък може, ако ти е много тъпо, за да компенсираш да си сложиш жълт хубав цвят. Или да го направиш буквално сиво – ако на теб ти е сиво.

А колко време горе-долу ти отнема една картина?
Б. П.: Понякога става веднага, друг път- не. Сега например вкъщи стоят 2-3 започнати работи.

А за цветовете – ако започнеш с едни цветове и си в едно настроение, а два-три дена след това си в друго, какво правиш? Тотално ли го променяш или се опитваш да следваш първоначалната си идея?
Б. П.: Не, не си следвам. То просто…се променя. Каквото е на момента – това е. И съответно върху една картина може да се рисува до безкрайност.

Номерът е кога ще спреш, може би?
Б. П.: Да.

А случвало ли ти се е да видиш своя изложба в галерия и за работа, която си мислила за добра и хубава, да си кажеш: „Това, което съм направила не ми стига. Искам още.”
Б. П.: Да, да, естествено. Още ми се иска…даже някой път нацяло не си го харесвам. Аз не мога да си позволя да сваля нещо, но…се срамувам…

А колко пъти ти се е случвало пошлостта да те провокира да направиш нещо?
Б. П.: Тя не може да ме провокира…А и от такива хора все пак искаме малко да се дистанцираме, защото не ни действат много добре.

И все пак не можеш да се дистанцираш от това – пускайки телевизора, отваряйки вестника…
Б. П.: Не излизам много…понякога с по седмица не се показвам навън…Ами не знам… Търсим спасение в това нещо… в изкуството.
Като допусна някой по-близо…например някой съсед- първото изречение е добре, второто вече не е… И не се получава общуване. На тях не има стига само „Добър ден”, искат повече, нещо по-така. Пред блока ни например се събират по 15 човека, и аз искам не искам трябва да минавам през тях. Гледам надолу, усещам че ме наблюдават и не ми е приятно.

Хората обикновено не разбират тези, които се занимават с изкуство. Не само това – те не го искат, не им трябва…

***

Кажи нещо от кухнята…техниката? Например „Бодил” и „Череша” са една техника ?
Б.П.: Това е темпера..Имах една изложба изцяло такава, с по-предни мои работи. Така се беше получила. От там са.

Как решаваш какви бои ще използваш?
Б.П.: Не нарочно, така тръгнаха просто и няколко такива неща станаха.Реших така да я направя. Просто ти става интересно, като започнеш да работиш. Аз обичам тази техника – температа.

Като имаш бяло платно пред теб ясно ли ти какво ще направиш или тръгваш от някъде и се ориентираш в движение?
/друг/ Хората искат да разберат какво е това, а децата не питат, на тях им е ясно. Варианта, в който се питат:”ама как го виждам това”, не съществува, те просто го виждат.
/друг/ Имаш ли някакъв конкретен план,започвайки да правиш картина?
Б.П.: Различно е. Понякога си правя разни рисунки като си стоя просто. Нали знаеш, че не във всяко състояние на мозъка може да се рисува. Понякога въобще не съм в ателието и в готовност да рисувам…и си представям някаква картина. Не съм от хората, които си ги скицират. Имала съм и такива случаи, разбира се. Но после, като започна да рисувам се получава нещо съвсем различно. Не съм от хората, които използват техника, за да изобразят конкретно това нещо посредством съвършенството на техниката си, което също е начин. По-скоро разчитам на емоцията и в момента върху платното, каквото се случва. Даже искам да бъде така. Говорила съм си с приятели художници и съм им казвала, че не искам да си правя предварителни скици, защото след това рисуването би било само проста изпълнителска работа. Да седнеш и да направиш картината като бояджийска работа! А когато го правя спонтанно е друго.

А имала ли си случаи, в които трябва да нарисуваш нещо в даден срок?
Б.П.: Не, обаче сроковете понякога са хубаво нещо. Тогава се амбицираш, стягаш…

Това по някакъв начин не би ли те вкарало в рамка и евентуално да ти стопира идеята? Ако нямаш вдъхновение и трябва да рисуваш какво правиш?
Б.П.: Някой път може и да не успееш да се подготвиш. За това някой художници правят паузи от няколко години например. Нямат изложби, не рисуват, защото имат нужда да се открият наново. Това много често се случва.

***

Б.П.: Всяко нещо, което ти хрумне може да се нарисува. Сако, молив…всичко.

А защо при теб няма конкретни елементи?
/друг/ Или ние не ги виждаме?
/друг/ Защо да няма?
/друг/ Няма неща, които можеш да видиш навън гледайки….Един вид как си стигнала до тук?
Б.П.: Аз винаги съм харесвала художници като Хуан Миро и Пикасо. И то Пикасо в последните му картини. Такива реалистични картини много пъти са много интересни, но не са тези, които са моите. Едва ли някой път ще ми се иска точно така да издържа картина. Там е съвсем друго отношението. Трябва може би да си много по-въздържан. Това е като бродерията, да издържиш да го изпълниш както трябва.Аз предпочитам по-импулсивно, директно на момента…

Но не можеш да ме убедиш, че винаги така си се изразявала, че от както си се родила все така рисуваш?
Б.П.: Предишните работи бяха тези, които са задължителни- етюд, натюрморт…

Как си достигнала до това, какво го е предшествало, изведнъж ли е станало?
Б.П.: Не знам…изведнъж, изведнъж…някъде в продължение на 6-7 години.

Може ли да се говори вече за стил? Например да кажеш: „Това е моят стил”, или той търпи промяна?
Б.П.: Мисля, че търпи промяна, само че не знам точно как и какво ще стане… Двоумя се дали да не започна да използвам някои от така наречените „технологии”, но много се страхувам да не ме объркат и да ми убият емоцията… Защото там има етапи – слагаш първо едното, после чакаш, за да сложиш другото… И това чакане аз не го разбирам. То или рисуваш в момента или не… Поне аз, за сега, така го рабирам. Макар, че има хора, които правят картините си поетапно. Знаят си: „сега ще сложа това, като изсъхне ще сложа тази сянка”, и така. Друг темперамент просто. И накрая се получава- пак картина. Но това е съвсем друг начин на работа.

Тоест някои предвиждат точно какво ще се случи като краен резултат, а други се впускат просто върху платното. Търсят върху платното направо.
Б.П.: Да. Тяхното също е търсене, обаче предварително. Например предварително наблюдават около себе си. Харесва си да кажем този кош отвън, със стъклото и отражението и решава да го направи. Сяда и го прави. А другото е спонтанно, моментно.

Не си харесваш някакви конкретни неща, а просто така…
Б.П.: Търся си ги на платното.

А на това някой учил ли те е или сама си се сетила? Виждала ли си го или сама си го измислила да е точно така, по този начин?
Б.П.: По принцип живописта така се прави. Другата техника е по-скоро за графици. Тази, за която говорим, че се изпълняват поетапно нещата. Те са малко по-друг тип като темперамент, по-въздържани типажи са. Като видиш такава картина всъщност може да се усъмниш, че е правена от график-човек по душа. И най-вече зависи от твоето усещане за всичко, не само за картината.Дали по принцип си спонтанен. И от там нататък си създаваш удоволствие с цветовете.

А този Арлекин там, всъщност как се казва картината?
Б.П.: Казва се по най-различни начини.

Как се появи тази картина? Според мен това си е Арлекин от всякъде.
Б.П.: Един приятел каза, че е овчарска гугла. Кой както я вижда. Вечер се казва. Защото е много мрачна според някои хора.

А имената преди или след рисуването?
Б.П.: Имената след.

А имало ли е една и съща картина, която е имала различни имена?
Б.П.: О, да!

А имената заради хората ли ги слагаш или просто, защото смяташ, че трябва да има име?
Б.П.: Различно е. Зависи от обстоятелставата и от картината изобщо.

***

Б.П.: Обичам да бъде по-абстрактно, но обичам да има и нещо…конкретно. При което аз си мисля,че от това повече…от това по-буквално, много би ми дошло. И тук е буквално и…почти навсякъде. /посочва картини/.

То това му е хубавото, че всъщност има различни варианти на прочит.
Б.П.: Аз мисля, че това са едни абсолютно натуралистични форми.

То всеки си мисли така. И аз много често си мисля, че това, което правя е толкова ясно, колкото да разговаряш с някого, но всъщност не е така… Това,което исках да кажа е, че има хора, които искат да си купуват картини и имат интерес точно към съвременното изкуство, но имат нужда някой да им обясни защо го правиш точно по този начин.
/друг/ Проблема е, че трябва да има един, който да е като преводач между едните и другите, тъй като в противен случай много буквално се намесват интересуващите се от това, което правиш в пространството ти.
/друг/ – Но на тях не им стига, ако им го каже някой друг.
Б.П.: Може би тогава трябва да започне да се обяснява на хората, че преди векове, когато не е имало фотоапарат, целта на това изкуство е била да се направи едно изображение, което е едно към едно с действителността. И това е било върхът. Но сега вече това не е интересно, защо трябва да го правим. Има ли смисъл. Ако това нещо ги задоволява като обяснение, да си го обяснят така. То е много елементарно.