Кварто Квартет, Йоханес Брамс – Клавирен квартет номер 3, в до минор (“Вертер”), оп. 60

23 февруари 2011 | 19:00

Кварто Квартет е с основен състав: Иван Пенчев – цигулка, Дарина Василева-пиано, Татяна Тодорова-виола и Стоян Божков-виолончело, както и в разширен със Светлана Станчева-цигулка, Силвет Салиева-контрабас и Атанас Илиев-кларинет.

“Аз съм твърдо убеден, че това е един от най-талантливите млади квартети в България”.
Проф. Ангел Станков

Програма

Йоханес Брамс (7 May 1833 – 3 April 1897)
Клавирен квартет номер 3, в до минор (“Вертер”), оп. 60
I. Allegro non troppo
II. Scherzo: Allegro
III. Andante
IV. Finale: Allegro Comodo

Фондация “Култура на виното” осигурява вино от Тракия Естейт за всички гости.

Това събитие се осъществява с любезната подкрепа на Амфора Капитал. Част от Концертни Серии Амфора.

Входът е по желание – вие решавате дали да платите или не. Ако изберете да платите, няма ограничение за цената на билета. Всеки принос ще ни помогне да продължим нашата дейност.

Брамс композира първата версия на произведението, което по-късно ще прерасне в трети клавирен квартет, опус 60 (често наименован като “Вертер”) в Дюселдорф през 1855-1856 година. Първата версия се появява едновременно с първите варианти на първите му два клавирни квартети – опус 25 и опус 26. И двете произведения са посрещнати с ентусиазъм от близките приятели на Брамс, измежду които Алберт Дитрих и Йозеф Йоахим. Към този момент, клавирен квартет номер 3 е в тоналност до диез минор. Дори и след завършването на другите два клавирни квартета през 1859 и 1861 година, опус 60 е оставен настрана, тъй като нито Брамс нито неговите сътрудници са доволни от него. До 1869 Брамс отново редактира произведението и планира публикуването му като опус 54. Вследствие на по-късни основни редакции квартетът достига окончателния си вид през зимата на 1873-1874 във Виена, претърпявайки незначителни редакции следващото лято. В писмо до Теодор Билрот, Брамс вмъква загадъчен коментар: “квартетът ми се представи само по най-странните начини… Като например илюстрацията на мъж в синьо расо и жълта жилетка в последната част”. Това по някакъв начин намеква за Гьотевия Вертер, на който Брамс се възхищава. Междувременно, Брамс остава твърде недоволен от произведението си и пише на издателя си Фриц Симрок: “може да сложите илюстрация на заглавната страница – например глава и насочен към нея револвер”.

Окончателната версия на квартета се състои от началните акорди на варианта от 1855-1856 година, скерцо от 1856-1861 и Анданте и Финале (алегро комодо) от 1875. Произведението, окончателно транспонирано в общата тоналност до минор, отразява необузданото и колебливо съмнение в самия себе си, което Брамс чувства така дълбоко. Наистина, едва ли съществуват по-тъмни и подтискащи начални части, измежду останалите камерни произведения на Брамс, като ‘новото’ анданте в ми мажор е и същевременно измежду най-красивите. Преди всичко, обаче, третият квартет напълно заслужено е свързан с Гьотевия Вертер, защото нито Брамс, нито Вертер изминават доволни пътя към своите съдби.

© All Music Guide, LLC

« Назад