Кларинетуозо

26 април 2011 | 19:00 Боян Иванов (кларинет) и Габриела Георгиева (пиано)

Боян Иванов е роден през 1983 г. в Ямбол, и е един от най-обещаващите български кларинетисти в наши дни. През 2001 г. завършва СМУ “Добрин Петков” – Пловдив, където е ученик на Димитър Боянов. През 2005 г. завършва Бакалавър, а година по-късно и Магистър с отличен успех в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив, в класа на Проф. Петко Радев. По време на обучението си в Пловдив, Боян печели трета награда на Международния конкурс за изпълнение на френска музика – Пловдив 2003, и е солист на Пловдивска Филхармония и камерен оркестър “Дианополис”. През 2010 г. Боян завършва своята Магистърска степен в едно от най-реномираните висши музикални заведения в Лондон и Европа – Гилдхол Скуул, където учи при Джулиан Фаръл и Ник Карпентър, и е първи кларинет на Симфоничния Оркестър на Гилдхол. Същата година той е удостоен с наградата Млади Концертиращи Артисти, от конкурса на музикалната компания Мейкинг Мюзик, а няколко месеца по-късно печели Първа Награда в раздела „Дървени духови” на Музикалния фествал в Ийлинг, Великобритания.

Габриела Георгиева е родена през 1990 г. в гр. Перник. Носител е на първа и специална награда за най-добро изпълнение на творба от български композитор в Националния конкурс за акомпанятори, Плевен. През 2009 завършва Национално музикално училище „Любомир Пипков”, гр. София с пълно отличие. Същата година е приета като стипендиантка в един от най-престижните музикални университети в света – Гилдхол Скуул, Лондон, Великобритания, където в момента е втора година специалност „класическо пиано”, с преподавател професор Джоун Хавил. По време на обучението си в Лондон, Габриела Георгиева се включва в редица соло и камерни концерти, изнесени във Великобритания, сред които Благотворителен концерт за деца в нужда в Оксфорд, Великобритания, който успява да събере 35,000 паунда. Също така, участва в премиера на „Ноктюрно за 21 пиана” в Лондон, отразена от различни медии в почти цял свят.

Програма

1. Леонард Бърнстейн (1918-1990)
Соната за кларинет и пиано
Grazioso
Andantino – Vivace E Leggiero
2. Пабло Сарасате (1844-1908)
Фантазия за кларинет и пиано по мотиви из операта „Кармен” от Жорж Бизе
Entr’acte
L’amour est un oiseau rebelled
Pres des remparts de Seville
Les tringles des sistes tintaient
3. Ференц Лист (1811-1886)
Концертен етюд за пиано № 3 Un sospiro
4. Карл Мария фон Вебер (1786-1826)
Гранд Дуо “Кончертанте” за кларинет и пиано, оп. 48
Allegro con Fuoco
Andante con Moto
Rondo – Allegro

Фондация “Култура на виното” осигурява вино от Тракия Естейт за всички гости.

Това събитие се осъществява с любезната подкрепа на Амфора Капитал. Част от Концертни Серии Амфора.

Местата са ограничени, можете да направите предварителна резервация на електронен адрес events@modo.bg или на телефон 0894760154.

Вход – 5 лева, заплаща се на входа на галерията.

Сонатата за кларинет от Бърнстейн е първото публикувано произведение на композитора. Когато го пише, той е все още студент в Института Къртис и не е сигурен дали ще посвети кариерата си на композиране, дирижиране или свирене на пиано. Мотивацията му за соната идва от покупката на използван кларинет от магазин за вещи втора употреба. Въпреки, че е написано в началото на творческия му път, това произведение звучи съвсем по Бърнстейнски – могат да се чуят отзвуци от Уестсайдска история в джазираната втора част в размер 5/8.

„Кармен” на Бизе може да е била провал на премиерата си през 1875 (описанията на първоначалното възприятие за операта се различават само в степента на осмиване творбата от критиците като никой не я описва дори като доближаваща успех), но в началото на 80-те години на 19-ти век славата и вече е толкова голяма, че известния цигулар Пабло де Сарасате я смята за достойна да бъде включена в репертоара му от известни опери (Дон Жуан, Вълшебният стрелец, Силата на съдбата и др.), които вече е превърнал в концертни фантазии за цигулка и оркестър или пиано. Концертната фантазия по теми от „Кармен” на Бизе, оп. 25, по-известна като Фантазия Кармен, е единствената от тези оперни адаптации, която все още се изпълнява по световните концертни подиуми. Признателността на Сарасате към Бизе е пълна и той не би могъл да бъде обвинен в обезличаване на забележителната музика на Бизе. Дори в най-богато орнаментираните и виртуозни пасажи, Фантазията Кармен някак успява да запази величието на операта – нещо, което наистина трудно може да бъде казано за повечето оперни фантазии.
Из All Music Guide

Un Sospiro е третия от Trois Etudes de Concert, написани през 1848. В тази красива и поетична пиеса има изявено влияние от Шопен, нещо типично в творбите на Лист от този период. Основната техническа трудност са арпежи с кръстосване на ръцете, но музикалния замисъл е много по-широкообвхватен от този на един обикновен етюд.
По Gil Dodgen

Гранд Дуо „Кончертанте” се отличава измежду останалите пиеси за кларинет на Вебер. За разлика от другите му творби, в които акомпанимента е второстепенен фон на виртуозната солова партия, дуото представлява противопоставяне на две равностойни виртуозни солови партии, едната в кларинета, а другата – в пианото. В ушите на слушателя няма съмнение, че това произведение е дуо в истинския смисъл на думата. Както казва Харолд Шонберг, „някои от разтяганията на ръката, които се изискват [от пианиста], не могат да бъдат изсвирени от нормални човешки същества”. Летящи пасажи в терци и сексти и разменяне на мелодията и акомпанимента характеризират тази пиеса и много от Веберовите опери, написани след нея. След като чуе оперното интермецо в третата част, човек не може да не усети музикалните връзки с последвалите дуото опери „Оберон” и „Вълшебният стрелец”.

© Ongaku Records, Inc.

« Назад