picture credit: Kulturpass.net

Kulturpolitische Mitteilungen, Heft 133, II/2011

Културен пропуск за социално слаби във Франфурт/Майн 

Само във Франкфурт над 80 000 души живеят под прага на бедността. В същото време цените на билетите за музеи, театри, кино, опера и концерти са се покачили неимоверно. Хората, които и без друго се сблъскват с достатъчно проблеми, свързани с физическото си оцеляване, по този начин на практика са изключени от участие в културния живот.

През 2008г. във Франкфурт/Майн беше учредено сдружението  „Култура за всички“, което пожъна за кратко време голям успех благодарение на своята амбициозна и подкупваща мисия . Сдружението издава подобен на ваучер пропуск за културни мероприятия, който може да бъде закупен на символичната цена от 1 евро (50 цента за деца). 

Сдружението преговаря с различни културни институции да допускат държатели на пропуска до техните редовни представления. Отчасти става дума за непродадени места, но междувременно някои културни институции резервират постоянна бройка от местата за своите представления за подобни зрители. За кратко време „Култура за всички“ успя да издаде повече от 4000 пропуска, а постоянно актуализиран списък с над 150-те институции, които го признават, сред които е Академията на Берлинската филхармония, симфоничният оркестър на радио Хесен, Франкфуртската опера и почти всички музеи във Франкфурт,  е наличен на интернет страницата www.kulturpass.net.

„Култура за всички“ вижда своята мисия не само като благотворителност, която позволява на хората в неравностойно положение да участват в културния живот, но преди всичко  като просвещенска работа, а именно да приближава до изкуството онези, които по силата на обстоятелствата е трябвало да израснат без да имат досег с него. Защото какво може да стане от едно общество, в което 15% са лишени от достъп до култура и изкуство?

Сдружението, чието мото е „Човек трябва да може да си позволи малко култура, дори когато не може да си я позволи“, се издържа изключително от работата на доброволци. Основателят на организацията беше отличен през 2009 г. като „Всекидневен герой“ от Берлинския „Тагесцайтунг“, а сдружението беше гласувано като едно от 365-те „места на идеите 2010“ в рамките на кампанията „Германия – страна на идеи“, проведена под патронажа на президента Хорст Кьолер. Всичко това свидетелства за общественото признание на една иновативна идея, която служи за пример на цяла Германия.

 Източник: Kulturpolitische Mitteilungen, Heft 133, II/2011

Музикално пътешествие с произведенията на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Пиацола, Скот Джоплин и Енио Мориконе ще предложи програмата на концерта.

Запазената ни марка – много удобни възглавници, цветни моливи и специални музикални листове, както и вкусни био продукти от Мататама очакват своите почитатели – родители и деца.

Всички места са резервирани.

Можете да се запишете в списък на чакащи като позвъните на +359 888 540 964. Благодарим Ви.

Билетите са с цени :

Родител и едно дете – 25 лева;
Двама родители и едно дете – 30 лева;
Един родител и две деца – 30 лева;
Двама родители и две деца/три деца – 35 лева;

Закупуването на билетите ще е в деня на концертите. Адресът на Галерия Модо е Лозенец, ул. „Котел” №8.

„Концерт на възглавници” е съвместен проект на развиващите занимания „Бебешка музика” и Галерия Модо.

picture credit: El País © 2012

След като през 2008г. се оттегли от сцената, загадъчният музикант преподава в Барселона майсторски клас, посветен на сонатите на Бетовен.

Нестандартна до самия си край, кариерата на австриеца Алфред Брендел (роден във Вайзенберг, Моравия, през 1931г.) продължава след неговото оттегляне от сцената като пианист през 2008г. Артистът все още изпитва нуждата да изследва живота и в частност музиката, като дава отговори на себе си и на публиката, но без да налага своето мнение, а по-скоро като интелектуална провокация. На 2-ри февруари т.г., поканен от Иберкамера, той изнесе лекция, посветена на сонатите на Бетовен в Палау де ла музика в Барселона, а преди това в кино в центъра на града бе показан документалният филм “Човекът и маската”, засенет през 2000 г. за BBC и ZDF, един чудесен портет на Брендел, който разказва за разностранните му интереси, от литературата и пластичните изкуства до добрата компания, за предпочитане на не-музиканти.

Хуморът е една от неговите характерни особености: “Не бях дете-чудо. Не съм евреин, поне доколкото ми е известно, нито идвам от страна от Източна Европа. Родителите ми не бяха музиканти. Имам добра памет, макар и не изключителна. Не съм много добър по солфеж. С други думи, не знам как така съм постигнал такъв успех като музикант.”, се шегува той в началото на филма, гледайки в камерата с тези отнесени и разсеяни очи на бухал, които винаги подтикват към съчувствие.

В Палау де ла музика, Брендел изнесе лекция относно “характера” на Бетовеновите сонати, въпрос, който го преследва отдавна като автор на есета по музика, какъвто е той, освен поет с няколко публикувани книги.

“Една от най-приятните задачи на изпълнителя е да почувства психологическите мотиви, които се крият зад партитурата и които често не могат да бъдат изразени с думи.”, с тези думи той откри своята презентация, за да установи след това парадокса между “структурата” на творбата и нейния “характер” или по-скоро “характери”, тъй като в едно и също произведение често се срещат много, понякога противоречиви, характери. По-точно, спецификата на едно произведение на изкуството е съчетанието на разнородни елементи в едно цяло.

Брендел се представя като един нетипичен музикант. Докато професионалните музиканти предпочитат да говорят за структурата на творбата като за обективна даденост и оставят на аматьорите дискусиите за характера на произведението, Брендел се занимава специално с въпроса за характера и се опитва да обясни, с помощта на очарователни примери на пианото, състоянието на духа, настроението и намеренията, с които композиторът се е захванал да пише определени части.

Опитвайки се да изведе типология на Бетовеновите сонати, Брендел ги класифицира като “пиктографски”, като “Валдщайн” или “Апасионата”, “красноречиви” като опус 7 или “танцувални” като прочутата “Пасторална”, опус 28 (или Седма симфония, “апотеоз на танца” по думите на Вагнер).

Според Брендел, “Изпълнителят трябва да се занимава със структурата и характера като две различни неща, но с надеждата, че един ден ще се съединят в момент, когато страданието от изпълнението може да се превърне в утеха от едно удовлетворяващо преживяване”.

Брендел, нетипичният музикант, самоукият, чийто пръв контакт с музиката бил чрез оперетите, възпроизвеждани от фонографа на хотела в Крък на Далматинксия бряг, освен това рисувал от малък, дори имал една изложба. Образован извън училище, той развил една изпълнителска свобода и нуждата да се изразява, толкова характерни за 20-ти век. Днес той се завръща, за да води майсторски клас към Консерваторио дел Лисео, заедно с квартет Казалс. Въпреки, че се е оттеглил от сцената, по всичко личи, че неговото задължение към изкуството е все още много живо.

(със съкращения)

Източник: El País

Syntonia Musikproduktion е звукозаписна компания, която специализира в областта на класическата музика. Базирана в Дрезден, Германия, Syntonia наскоро обяви началото на конкурс за изпълнители, в който претендентите  участват с музикален видео запис.

Целта на конкурса е млади талантливи музиканти да получат своя шанс в представянето си пред една по-широка аудитория.
Солови изпълнители и камерни състави се състезават едни срещу други, а публиката определя победителя, чрез гласуване в сайта на Syntonia:
http://www.syntonia-musikproduktion.de/en/onlinevoting/

Въпреки прекрасната идея, вече стана ясно, че някои от участниците са се опитали да манимулират конкурса като подават фалшиви гласове.

Преди броени дни, следното предупреждение се появи на страницата за гласуване:

“Има опити да се манипулира конкурса, чрез многократна регистрация и гласуване. Бихме искали да отбележим, че подобни практики са в разрез с принципите на конкурса и няма да бъдат толерирани. В следващите няколко дни ще отменим тези гласове и учтиво молим гласуващите да не ползват подобни практики в бъдеще.”

Специално за Културините на Модо, организаторите поясниха, че конкретно имат предвид случаи на “автоматично програмирани системи, които правят регистрации по няколкостотин пъти за броени минути”.

Гласуването продължава до 17 февруари 2012. Победителят печели професионален аудио запис и участие в престижен фестивал в Германия. Българското участие е съществено като двама изявени български пианисти се открояват сред участниците – Венета Нейнска и Виктор Вълков.

Можете да ги подкрепите, чрез регистрация и гласуване на сайта на Syntonia:
http://www.syntonia-musikproduktion.de/en/onlinevoting/

Тъй като сайтът е достъпен само на английски и немски език, следват подробни инструкции за гласуване на български:

1. Отидете на http://www.syntonia-musikproduktion.de/en/onlinevoting/
2. Натиснете “Login here to vote or upload.”
3. Натиснете “here” в “Don’t have an account? Click here for registration”
4. Напишете потребителско име по избор в “Username”
5. Напишете и актуален ваш e-mail в долното поле
6. Натиснете бутона “Sign Up”
7. Отворете e-mail-а, който сте посочили при регистрация. Трябва да сте получили ново съобщение с парола за влизане в сайта.
8. Отворете линка “www.Syntonia-Musikproduktion.de/login” от e-mail-а.
9. Копирайте паролата или я препишете в полето “Password”
10. Напишете потребителското име, което сте избрали в полето “Username”
11. Натиснете бутона “Login”
12. Прослушайте клиповете и гласувайте, чрез избор на брой звездички под всеки клип.

picture credit: Hermann Dornhege, Münster

07.02.2012. Фондация “Бертелсман”

В бъдеще учениците от германската провинция Долна Саксония ще могат да пеят и музицират и в часовете по математика и немски език, защото музиката ще навлезе изцяло в ученическото всекидневие. Проектът, който ще стартира през учебната 2012/2013г. и ще продължи две години възникна в сътрудничество с Фондация „Бертелсман”.

На 6 февруари 2012г. министърът на културата на провинция Долна Саксония Бернд Алтусман и заместник-главният изпълнителен директор на Фондация Бертелсман Лиз Моон подписаха споразумението за сътрудничество в Хановер. Първоначално в проекта ще се включат 100 начални училища от цялата провинция. За тази цел учителите по музика ще преминават през периодични обучения в продължение на две години. Заедно със своите колеги, те трябва да разработят план за интегрирането на музиката в цялостния учебен план.

Министърът изтъкна, че музиката подпомага учениците при обучението. „Те се справят отчетливо по-добре и по другите предмети, когато отрано започнат да свирят и да пеят.”

Лиз Моон подчерта: „Много държа на този проект. Чрез музиката децата се научават да слушат и се учат да живеят заедно, да бъдат по-толерантни и да се радват на живота; често това им се отразява добре и в други учебни дисциплини. Затова музиката трябва да излезе от часовете по музика и да играе важна роля в живота на учениците.”

Фондация Бертелсман разработи концепцията за „Музикално основно училище” съвместно с министерството на културата на провинция Хесен. Междувременно в проекта участват 160 училища от Хесен, Берлин, Бавария и Тюрингия.

Дола Саксония обаче ще стане провиницията с най-много музикални училища. Училищата, заинтересовани да се включат в прокета, могат да подадат заявление в министерството на културата до 20 май. Фондация Бертелсман финансира инициативат с 150 000 евро, а според министър Алтусман министерството на културата ще инвестира близо 173 000 евро в продължаващо обучение на учителите.

Проектът е продължение на други подобни инициативи в Долна Саксония, като например „Важна е музиката” или ученическото надпяване „Чудесно! Ние пеем!”.

Източник: Фондация “Бертелсман”

Вижте повече за SM&RT тук.

„След урок се чувствам напълно освежена и заредена с положителна енергия”

- Как реши да започнеш уроци по пеене?

Още от малка си мечтая да пея. Дори участвах в един хор като дете. В последствие това остана несбъдната мечта за мен, която реших да реализирам като хоби. Дълго време търсих къде мога да посещавам уроци по пеене като аматьор, без никаква професионална реализация в бъдеще. Две години нищо не намерих, но един ден съвсем случайно попаднах на Music Lessons. Много ми допадна идеята, отидох на безплатен урок и много ми хареса. Беше забавно и си допаднахме с учителя. Той разбра желанието ми, че искам основно да се забавлявам и да релаксирам. Така стана и реших да започна уроците по пеене.

- Спомена, че си пяла в хор като малка. Какво е усещането да пееш в хор и да пееш солово?

Усещането да пея в хор за мен беше много скучно и монотонно. Трябваше да сме подредени по определен начин, което според мен е ограничаване на емоционалността, която се влага в пеенето. За това може би продължих с това само една година. Когато пееш индивидуално е съвсем различно и можеш да разгърнеш себе си. Още повече, че при индивидуалните уроци избираш песни, които на теб ти харесват, които те карат да се чувстваш добре. Това е основната цел за мен.

- Как избираш песните, които пееш? Това са песни, които просто харесваш или такива, с които се идентифицираш?

Първо и задължително е песента да ми харесва и да предизвиква някаква емоция в мен. След това се старая и да не избирам много монотонна песен, за да може да развива и певческите ми възможности. Обичам песни, които свързвам с определен спомен, с определено преживяване. Когато пея такива песни бягам от реалността. Вярвам, че когато чувстваш песните и ги свързваш с определна случка се получават много по-добре.

- В края на миналата година ти участва в първия за теб Концерт на учениците в Music Lessons. Разкажи за това твое преживяване.

Беше много забавно! Решението ми беше изцяло спонтанно да взема участие. Усетих, че съм постиганала целта си- да се чувстваш освободен и да бъдеш себе си без значение от възрастта, от професията и всичко останало. Изцяло се отдаваш на момента и на приятната атмосфера! Другото, което много ми хареса е, че се видях с другите хора, които посещават Music Lessons. Някак ставаш част от едно общество след такъв концерт. Почувствах се част от цялата идея “Music Lessons” и определено ми хареса!

-Твоето участие беше и много артистично. Занимавала ли си се с актьорско майсторство някога?

Ходила съм на курсове по актьорско майсторство, когато бях 6-7 годишна. Едва ли имам някакви спомени от тогава. По-скоро в университета, когато учихме “Personal Communications”, част от обучението беше как да контактуваме с публиката. Това се оказа много полезно в работата ми по-късно. Спомних си го и преди изпълнението ми на концерта. Kонтакта с публиката е най-важното нещо и хората трябва да усетят, че пееш, говориш специално за тях. Направих това, което съм учила и явно беше успешно. Не е толкова артистичност, колкото връзката с публиката.

- Откакто взимаш уроци по пеене усещаш ли промяна и развитие на гласа си? Усещаш ли се по-свободна и можеща в пеенето?

Да, определено! Особено, когато запея песните, които съм научила, се сещам как ги пеех в началото. След препоръките и забележките на Митко усещам как се подобрява пеенето ми. Може би, ако не виждах смисъл нямаше да се запиша за вече 30 урока. Но това, за което най-много допринасят тези уроци е разпускането след работа и изцяло емоционалното разтоварване. След урок се чувствам напълно освежена и заредена с положителна енергия. Поради тази причина с нетърпение oчаквам всеки следващ урок.

- Разбрах, че за Коледа си получила за подарък синтезатор. Как си пожела точно това и какви са плановете ти с пианото?

Ентусиазмът ми към пианото се появи след един урок по пеене, когато Митко ми показа как да свиря първите няколко акорда на песен, която пеех. Страшно много ми хареса, беше много приятно. Така си поръчах на Дядо Коледа синтезатор и той наистина ми го донесе.

Към момента все още се самообучавам интуитивно и разчитам изцяло на визуалната си памет. В бъдеще планирам да започна и уроци по пиано, но трябва да намеря време за това.

- Какво мислиш за ваучер за уроци по инструмент или пеене като подарък за твои близки и приятели?

Това е много хубав подарък. Ако знам, че човека има интерес към пеене или музикален инструмент, с удоволствие бих го зарадвала с нещо такова. Вярвам, че това би допринесло за положителното емоционално развитие на всеки, така както стана и при мен.

- Какво би казала на хората, които имат желание да свирят на инструмент или да пеят, но не се решават да започнат уроци?

Най-важното е човек да има желание. Заниманията с музика зареждат с положителна енергия и правят ежедневието много по-интересно и приятно. Аз самата след урок съм усмихната, чувствам се удовлетворена и най-вече отпочинала след всекидневните задачи. Бих казала на всички, че след като започнах с пеенето живота ми стана много по-активен и разнообразен. Да не се лишават от това удоволствие и да опитат!

- Какво мислят твоите приятели за заниманията ти с пеене?

Първоначално приятелите ми гледаха много несериозно на това, че на 25години съм започнала уроци по пеене. След това самите те започнаха да се вълнуват, да ме разпитват какво пея, какви са преживяванията ми покрай уроците и коренно промениха виждането си. Все още не съм се престрашила да изпея нещо пред тях, но вероятно на следващия концерт на учениците ще ги поканя. Мисля, че ще останат очаровани и ще им хареса всичко- мястото, хората, изпълненията.

picture credit: Detroit Symphony Orchestra © 2012

Associated Press. 27.01.2012

/АР/ Детройтският симфоничен оркестър пусна плеър за предаване по мрежата, който ще позволи на любителите на музиката да се наслаждават безплатно на предстоящото изпълнение на Моцартовия Концерт за валдхорна No 4 и други концерти онлайн от комфорта на своите домове.

Очаква се хора от около 40 страни да гледат съботното излъчване на „На живо от Оркестра Хол” във формат с висока резолюция, а оркестърът очаква уебкаст поредицата да надмине 30 000 посещения онлайн след събитията през този уикенд.

От оркестъра обещават, че уебкаст плеъра ще позволи на онлайн зрителите да се чувстват така, все едно седят в концертната зала на Детройтския симфоничен оркестър.

Според симфоничния оркестър, той е единственият в САЩ, който предлага безплатна поредица от излъчвания по мрежата, които се осъществяват благодарение на дарения от фондация „Джон С. и Джеймс Л. Найт” и фонд „Форд Мотър Ко.”.

Новата среда за гледане имитира интериора на концертната зала Оркестра Хол, като осигурява на зрителите от цял свят същия изглед, както на любителите на музиката, които се намират в нея.

Уебкаст плейърът предлага и контрол на осветлението, така че зрителите вкъщи да могат да наподобят сами светлината в залата.

Публиката вече ще може да вижда пълната програма на предстоящите излъчвания и да ги добавя в своите онлайн календари. Зрителите ще могат да пишат в Туитър директно от страницата на уебкаст плеъра и да проследяват новите съобщения в същия прозорец на браузъра, което ще позволи на хората от публиката да общуват едни с други, като същевременно гледат концерта.

Произведението, което се изпълнява в даден момент, ще бъде маркирано в списъка с репертоара, а под прозореца с изображението ще излизат любопитни факти за произведението и изпълнителите.

Поредицата „На живо от Оркестра Хол” е една от трите нови дигитални инициативи, които Детройтският симфоничен оркестър представя този сезон. Ново в дигиталния репертоар на оркестъра са DSO To Go – безплатно мобилно приложение и първият вътрешно продуциран дигитален албум на състава, който може да бъде „свалян” от интернет.

Източник: Yahoo! News

10+1 Pt. 3 from TMP Video on Vimeo.

В края на 2011г. трупата по модерен танц на хореографа Трей Макинтайър спечели финансиране в размер на 450 000 долара от ArtPlace America – обединение на някои от водещите американски фондации, банки и Федералния фонд за изкуствата – за реализирането на амбициозен и мащабен многогодишен проект, свързан с културното „съживяване” и социална работа в общността в градчето Боаз, щата Айдахо.

Кристин Аун, отговорник за връзка с артистите: „Тази година (бел.: проектът се провежда за трета поредна година) събитието се казва „10+1, част 3”, защото в трупата има 10 танцьора и  допълнителният е Трей. Тази година имаме 36 участника.”

Джейсън Съвърс: „Когато тази година ме поканиха да участвам, Трей ми каза, че условията са по-отворени за миналогодишни участници и трябва само да се придържам към темата: „танц”. Така че вместо да правя портерти, този път исках да подходя малко по-абстрактно…”

Ана Ура: „Тази година вместо да се концентрирам върху танцьорите, избрах за своя тема балетните обувки и по-точно захвърлените настрани обувки след представлението, които са толкова износени от танци, че са започнали да се разпадат.”

Кристин Реймънд: „Току-що приключихме с правенето на гипсова отливка, която ще послужи за основа на творбата която искам да създам като възхвала на човешкото тяло. Вполедствие формата ще бъде прокрита с малки позлатени парченца.”

Мередит Кларк: „Първоначалната ми идея при направата на полилея беше да представя танцьорите от една страна като индивидуалности, а от друга като част от едно семейство.”

Кристин Аун: „В нашия базар тази година имаме неща, които сме нямали предишни години: портрети от сладки, портфейли, кукли за пръсти…”

Рейчъл Линдкуист: „Избрах куклите за пръсти, защото ми харесва идеята да бъдат носени на пръстите на ръката и да пресъздадат балета на TMP.”

Джулия Грийн: „Аз нарисувах портети, вдъхновени от музиката, на която танцуваха балетистите, като всеки танцьор олицетворява определена песен”.

Крис Хънт: „Всеки танцьор си има свой собствен стил и движения, така че и двете ми творби олицетворяват моменти от процеса на движение на моделите.”

Кей Сьора: „Бях поразена от тяхното съвършенство, почти свръхчовешко, тъй като телата им правеха точно това, което искаха и те бяха просто перфектни.”

Ерин Кънингам: „Всички тези движения, които правеха, ми изглеждаха толкова странни и нереални, като магия. Помислих си колко често хората ми казват същото, че това, което правя аз, им изглежда понякога като магия.”

Ана Ура: „Разбира се, работата с Трей и танцьорите беше незабравимо изживяване. Това, което правят, е безкрайно вдъхновяващо, а работата им е от толкова висок калибър, че представлява наистина прекрасно предизвикателство.”

Сюзан Валикет: „Беше голяма чест да бъда в студиото и да наблюдавам как Трей работи с танцьорите, както и артиситчния процес, който протича в трупата – наистина вълшебно.”

picture credit: Karl Gehring, The Denver Post © 2012

Рей Марк Риналди. © The Denver Post. 23.12.2011

За да има бъдеще, симфоничният оркестър на Колорадо е решил да се раздели с част от миналото си.

Новият класически репертоар на оркестъра все още включва шедьоври от Бетовен и Брамс, но освен това е заел това-онова от света на поп музиката, като е добавил по-кратки концерти, турнета, по-малки ансамбли и дори видео екрани по време на концертите. Освен това оркестърът ше разчита все повече на собствени приходи, отколкото на дарения.

Накратко, филхармонията на Колорадо планира да се подложи на пълна културна промяна, която отхвърля практиката да се прави музика „без да се вземат предвид вкусовете на голяма част от аудиторията” и се преориентира към леки, неангажиращи изпълнения, които се поднасят на публиката когато и където й е удобно.

Тази идея е залегнала в основата на плана, озаглавен „Създаване на оркестъра на 21-ви век”. Изпадналият в безпаричие оркестър планира да увеличи приходите от билети с по-разнообразни изпълнения на повече и по-нетрадиционни места. Започвайки още със следващия сезон, към серията симфонични концерти ще бъдат добавени и камерни ансамбли, квартети и квинтети, изпълнявани в църкви, общински културни центрове и театри в крайните квартали.

По-малките ансамбли означават по-малък брой изпълнители, като по този начин значитено ще бъдат намалени разхдоите за един концерт. Новият бизнес план запазва непокътнат 80-членния оркестър, като се противопоставя на предложението музикантите да работят със статут на самонаети лица.

„Оркестрите се развиват по същия начин както и футболните отбори – като работят заедно, в група.”, казва Джером Кърн, който стана съ-председател на настоятелството на филхармонията преди два месеца.

Тъй като музикантите ще участват в изпълнения извън концертната зала Бьотхер, миналата седмица гилдията се съгласи да приеме някои промени в своите вътрешни правила. Споразумението позволява на филхармонията да експериментира с концертите и да наема музиканти с по-голяма гъвкавост за изпълнения извън зала Бьотхер и това се отнася до 20% от работното им време.

„Все още не знаем как ще се отрази промяната, но музикантите се съгласиха да опитаме и да видим какво ще стане”, казва челистът Мат Суицър, който се включи в преговорите относно промените.

Като цяло, планът предвижда скромно увеличаване на бюджета на оркестъра от 12,7 милиона долара на 14 милиона долара през 2012-2015. Това увеличение съвпада с очакваните 2,2 милиона долара допълнителни приходи. Оркестрантите се надяват, че тези приходи ще дойдат от нови продукти като сериите камерни концерти, нов цикъл коцерти в четвъртък вечер, както и проекти в партньорство с общността.

Така например според Кърн оркестърът би могъл да работи заедно с бизнеса, за да разработи концерти, които компаниите биха могли да използват за развлечение на своите клиенти и служители, да предлага повече образователни програми по музика в училищата във време на свити бюджети за образование по изкуствата, както и да създаде програми по музикална терапия.

Въпреки че обещава да заздрави връзките с местните общности в Колорадо, планът не е лишен от рискове. Оркестри от цялата страна вече са опитали подобна тактика, но са срещнали съпротива от страна на редовни абонати, обикновено по-възрастни меценати, които предпочитат програмата да си остане такава, каквато е.

„Тези хора все още представляват най-редовната ни публика и определено не бихме искали да ги загубим.”, казва Джес Роузен, който оглавява базираната в Ню Йорк Лига на Американските Оркестри.

Но от друга страна, според него класическата музика вече не може да предлага универсални решения и оркестрите трябва да намерят начин да обслужват различни публики с разнообразни вкусове.

„Трудното е да се намери баланса.”, казва той.

Източник: The Denver Post